Направо към съдържанието

Степен пор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Степен пор
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Порове (Mustela)
вид:Степен пор (M. eversmanii)
Научно наименование
Lesson, 1827
Разпространение
Степен пор в Общомедия
[ редактиране ]

Степният пор (Mustela eversmanii) е един от най-редките български бозайници. Населява открити пространства, храни се най-вече с гризачи – лалугери, хомяци, по-рядко с гущери, змии, птици. Загубата на местообитания и бракониерството, са причина днес степният пор да се среща изключително рядко в България. Много съобразителни и интелигентни животни, поровете носят незаслужено славата на безпощадни убийци. Както всички порови – невестулки, златки, белки, те са преследвани от човека заради щетите, които нанасят на стопаните. В повечето случаи обаче те са пренебрежимо малки и не оправдават убиването им. Мъжките на дължина достигат 37-56 cm, опашката от 8-18 cm и тежи до 2050 гр. Женските са 29-52 cm, а опашката 7-18 cm и тежат 1350 гр. Женската ражда през април и май от 8-18 малки след 1 месец малките проглеждат. Степния пор се среща в Азия от Северен Урал и Сибир до Амур, на юг до Монголия, Тибет и Северен Китай, разпространен е в югоизточната част на Европа, а на запад най-надалеч до Австрия, Чехия, Словакия и Германия.

За първи път за територията на България е съобщен от зоолога Николай Боев.[3]

  1. Mustela eversmanii (Lesson, 1827). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Степен пор. Посетен на 25 март 2012
  3. Боев, Н. 1951. Един непознат у нас бозайник. – Лов и рибарство, 1: 4-5.